Image
Какво е алалия?

С термина алалия се обозначава пълното или частично отсъствие на речта при деца, при наличие на добър слух. Често се смята, че причината за това състояние е недоразвитие или поражение на речевите области в лявото полукълбо на главния мозък, настъпило по време на вътреутробния или ранния период на развитие на детето.


В последствие, при овладяване на речта при тези деца се появяват определени затруднения: обогатяването на словестния запас става много бавно, трудно образуват фрази и често те са неправилно построени. В думите могат да се срещат изпускания, замени на един звук с друг. Понякога при тези деца съществува собствена, идиоматична реч, която обкръжаващите не разбират. Например: "Тити ве пя" (Всички вече спят).


На по-късен етап, благодарение на системна работа с детето, се увеличава речника, подобрява се фразовата реч, но детето понякога постоянно изостава в речевото си развитие от своите връстници.


Различават се две основни форми алалия: моторна (недоразвитие на активната реч) и сензорна (недоразвитие на разбирането на речта).


Децата с алалия е добре да имат систематични, редовни занимания с логопед за развитието на речта. Резултатите са бавни, но при подходяща работа, може да се достигне добро ниво на речево развитие, което да обезпечава възможността за създаване на контакти на детето.


За децата преди училищна възраст с алалия, съществуват специализирани предучилищни и медицински учреждения (логопедически групи или логопедична детска градина).


За деца в училищна възраст е необходима специфична организация на обучението, която се осъществява в условията на училища (паралелки) за деца с речеви затруднения. Когато детето е с по-леко изразена степен на речево затруднение, то може да се обучава в общообразователно училище, а паралелно с това да работи с логопед.


По време на логопедичната работа се обръща внимание както на звукопроизношението и речевото развитие, така и на комуникативната и обобщаваща функция на речта. Работата се планира индивидуално, в зависимост от речевите и личностовите особености на детето. Най-благоприятната възраст за начало на работата е около 3-4 годинки, когато детето проявява заинтересованост, активност и любопитство, не е фрустрирано от говорните си затруднения и е отворено за усвояване на нови неща.


Ефективната работата по обогатяване, затвърждаване и активизиране на речниковия запас изисква партнирането на логопеда с родителите. Тази връзка между логопеда, детето и родителите е от особена важност за целия терапевтичен процес.


За да може детето да придобие определен активен речник от прости за произношение и често употребявани думи (наименования на играчки, дрехи, прибори, плодове, зеленчуци, животни и др.), е необходимо да се работи внимателно и търпеливо, да се използват разнообразни материали ( картинки, макети, играчки), като всеки път се назовават срещаните предмети. Това трябва да се случва в приятна за детето атмосфера, в игрова форма, без да се натоварва и да се изисква справянето с прекомерно трудни задачи.


Когато детето овладее известно количество думи, включително и думи, обозначаващи действие, може да се премине към етап на свързаната реч. Отново родителите и обкръжението могат да са активни и да спомогнат за затвърждаване на умението. Първоначално, когато извършват дадено действие, те могат да го съпровождат с реч, лесна за запомняне (например когато слагат куклата легнала, могат да кажат: "Куклата спи" и др.). След това те постепенно могат да започнат да изискват това и от детето. В началото се търси отговор от две думи - съществително и глагол, после започват да се въвеждат прилагателни и другите части на речта. Така постепенно детето увеличава словестния си запас и започва да се появява фразова реч.


Друг важен момент е да се отчитат речевите възможности на детето на всеки конкретен етап на неговото развитие. Не следва да се изисква от него да назовава или да говори това, което в дадения момент е недостъпно за него, защото това избързване може да доведе до отказване от речта. Да се провокира и да се подбужда детето да говори е нещо много полезно, но да се принуждава е опасно.


Също така не е препоръчително да се "залива" детето с речеви материал - това може да доведе в някои случаи и до заекване. Речевият материал трябва да се подбира с оглед на количеството и достъпността му.